Какво е онлайн покер?
Онлайн или Интернет покер е хазартна игра с карти, която се играе по правилата на класическия (или друг вид) покер, но чрез компютър по Интернет. В сайтовете си, фирмите за онлайн покер предлагат софтуер, чрез който играчи от цял свят се свързват и могат да играят - денонощно, без почивен ден, анонимно и удобно седнали в домовете си. Могат да се играят всякакви видове покер. Картоиграческите сайтове в Интернет предлагат най-различни игри, включително тексаски покер, покер с пет или седем карти и омаха. Можете да играете за пари или за удоволствие. Има игри, при които минималният залог започва от 1 цент и игри без таван на залозите. Може и само да наблюдавате разиграванията в момента. Предлага се и голям избор от турнири. При игрите с реални залози сайтът обикновено взема 5% от печалбата при всяко раздаване. Комисионите варират при различните сайтове. Някои предлагат намалени ставки за редовни клиенти. Други могат да не ви удържат комисионна ако например при игра на тексаски покер се откажете преди флопа.

История на покера
Играта покер се появява през XVIII век в Ню Орлийнс. Била е много популярна сред френските заселници. Произходът ѝ не е известен, но вероятно е възникнала като комбинация от други игри на карти и зарове. Има няколко европейски игри на карти, които приличат на покера. Сред тях са френската пок, германската похен, английската браг и италианската примеро. Никоя от тези игри не е пряк предшественик на покера, но несъмнено всички те са оказали някакво влияние върху него. Терминът "флош" например идва от примеро, която е възникнала през XVI век. В примеро четири карти от една боя се наричат "флукс", оттук термина флош. Самото име "покер" вероятно идва от френското пок. Играта, която най-много прилича на покер, е персийската "нас", която датира от XVI век. Играе се с колода от 25 карти от пет бои. Първоначално всеки играч получава по две карти. Следва първи кръг от залагания. После играчите получават по още две карти и отново правят залози. Накрая се раздава пета карта и следва трети кръг на залагане. Ръцете се оценяват подобно на покера. Най-силната комбинация съдържа пет карти от една боя (еквивалентно на кольор при покер), следващата по сила са пет поредни. Фулът от тройка еднакви плюс чифт също е сред силните ръце. Играта дава възможности не само за залагане на реални комбинации, а и за блъфиране.

Възможно е покерът да е възникнал и като адаптация на игри на зарове. Той се основава на подреждането на ръцете по сила. Игрите на зарове, използващи същия принцип - йерархията на комбинациите, се играят от 2000 години. Древноримската игра "тали" се основава на подреждане на хвърлените комбинации по сила, при което три еднакви бият чифт също както при покера.

Първите писмени сведения за игра на покер са намерени в дневника на английския актьор Джоузеф Крауел, който през 1829 г. бил на турне в Америка. Той описва игра, при която играчите получават по пет карти и залагат. Най-силната комбинация от карти печелела. През 1834 г. в книгата си "Изложение на изкуството и бедите от хазарта" (Exposure of the Arts and Miseries of Gambling) Джонатан X. Грийн описва, както я нарича той, "измамническа игра". Наблюдавал я, докато пътувал с параход по Мисисипи за Ню Орлийнс. От тесте с 20 карти всеки играч получавал по пет. Играчът с най-силна ръка печелел. Комбинациите били чифтове, три еднакви и карета. При тази ранна Форма на покера нямало сменяне. Играчите просто получавали по пет карти, без другите да видят какви, и залагали на комбинациите, които са им се паднали. Постепенно колодата от 20 карти била сменена с 32, а по-късно била въведена игра с 52 карти.

Покерът е споменат накратко в "Игрите на Хойлс" (Hoyle"s Games) през 1850 г., където се разказва за игра с 10 играчи, които получавали карти с лицевата страна надолу. В Ню Орлийнс имало многобройни зали за покер, между които "Кресънт сити хаус" - луксозно казино, от Джон Дейвис през 1827 г. В хода на заселването на Америка покерът се разпространил и се играел на параходите, пътуващи по реките Мисисипи и Охайо. Професионалните комарджии изкарвали прехраната си, като играели с пасажерите и ги освобождавали от бремето на парите им. Ширели се измами. В САЩ покерът се разпространил на запад с керваните от фургони на новите заселници.

След откриването на злато в Калифорния през 1848 г. хазартът процъфтявал в златотърсаческите лагери. В Сан Франциско, който бил основан като огромен палатков лагер, имало над 1000 игрални заведения, където се залагало чисто злато. Отначало игрите от рулетката били по-разпространени, но игрите на карти като покера бързо печелели популярност. Играта се разпространила бързо през Гражданската война (1861-65). Войниците играели покер за развлечение в скуката. Поради липсата на пари били изобретени игралните жетони от сплескани куршуми и парчета от кости. Войниците обикновено хвърляли картите си преди битка, защото се смятало, че картите за игра са "дяволско средство" и те не искали да ги носят, ако загинат. През Гражданската война се заражда и покерът с открити карти. Появили се много варианти на играта, които най-общо могат да се разделят на два типа: закрити и открити. При закрития покер всички карти се раздават с лицевата страна надолу и само играчът, на когото са се паднали, може да ги гледа. Играчите имат право да сменят карти, за да получат по-добри комбинации. При открития покер някои карти се поставят с лице нагоре и играчите подреждат комбинациите си, като съчетават картите в ръката си с тези на масата. Постоянно се въвеждали нови подредби на ръцете по сила и начини на залагане.

В изданието на "Игрите на Хойлс" от 1867 г. за първи път се въвеждат термините "кента", "цветна кента" и "залог за влизане". През 1875 г. за първи път се споменава използването на джакпот и на жокера като универсална карта. Покерджиите постоянно пътували. На практика във всеки бар в Дивия Запад имало маса за покер и раздаващият се определял чрез предаване в кръг на нож с дръжка от еленов рог. (Оттам възникнал английският израз passing the buck, "предавам елена". По-късно за тази цел използвали сребърен долар, откъдето е възникнало едно от жаргонните названия на долара - buck.) Споровете често се разрешавали с оръжие. Един от известните комарджии по онова време бил Док Холидей (1851-87), който на няколко пъти влизал в престрелки заради игри на покер.

През 1872 г. покерът се появил в Англия, където бил въведен от американския посланик Робърт Шенк. Веднъж на прием в една вила в Съмърсет той научил останалите гости да играят покер. Домакинята го помолила да запише правилата и по-късно те били публикувани. Играта станала популярна сред аристокрацията под името Шенков покер. Говори се, че кралица Виктория започнала да го играе за развлечение след смъртта на съпруга си принц Албърт.

През 1911 г. в Съединените щати бил приет закон, забраняващ открития покер, защото бил игра на късмета. Със съдебно решение обаче закритият покер бил обявен за игра на умения и следователно не бил незаконен. Това довело до упадък на открития покер и изобретяване на нови игри със закрито раздаване. През двайсетте години на двайсети век била приета забрана, която превърнала покера в домашно развлечение. След закриването на питейните и комарджийските заведения, започнали да се организират частни игри, които станали част от американската култура. Кухненската маса се превърнала в Традиционно игрално поле, където роднини и приятели се събирали, за да се забавляват. Тази изолация довела до появата на много варианти на играта, защото всяко семейство измисляло свои правила. Въвеждали се нови начини за оценка на ръцете, използване на една или повече универсални карти и различни способи за залагане. Когато през трийсетте години на двайсети век хазартът бил узаконен в Невада, казината в Лас Вегас включили закрития покер в програмата си. През 1970 г. Бени Биниън, собственик на вегаското казино "Хорсшу", решил да организира турнир по покер, на който да премерят сили най-добрите играчи в света. Турнирът, наречен Световен шампионат по покер (World Series of Poker) станал ежегодно събитие, в което участват комарджии от целия свят. За състезанието бил избран тексаският покер - игра с открито раздаване и в резултат той се превърнал в един от най-разпространените варианти.

С появата на Интернет се появява и онлайн покерът. Компютърната техника позволява на играчи от целия свят да мерят сили, без да напускат домовете си. Игралните сайтове предлагат традиционен покер, видеопокер и карибски открит покер. Първата зала за покер в Интернет беше създадена през 1998 г. от Планет покер. Година по-късно се появява Парадайз покер, който става водач в този бизнес. По-късно е изместен от Парти покер, собственост на Парти гейминг. Сайтът започва да функционира през 2001 г. и се контролира от правителството на Гибралтар. С всяка година онлайн покерът става все по-популярен. По статистически данни през 2003 г. над 600 000 души са играли покер в Интернет. Понастоящем броят им надхвърля 1,2 милиона.